сряда, 11 април 2018 г.

Животните в Космоса



Преди хората да полетят в Космоса, важен проблем тревожел американските и съветските учени. Няколко години в средата на 20. век те спорят дали човешко същество би издържало дълго в безтегловност. Накрая решават да изпратят в Космоса животни – първоначално маймуни и кучета. Целта е да тестват способността на всяка държава да прати жив организъм извън Земята и да го върне жив и здрав. Така започва невероятната, на моменти трогателна история на десетките различни животинки, полетели в Космоса.
Първи, макар и с друга задача, там се озовават едни много дребни същества.


Цял контейнер с плодови мушици
полита с германската ракета V2 от Ню Мексико, САЩ, през 1947 г. Целта е да се изследва влиянието на радиацията върху тях. Те достигат космическото пространство и се връщат без никакви увреждания.


Пионер сред по-висшите животни е Алберт I, резус макак по вид, космонавт по призвание. Качен е в Съединените американски щати на борда на ракета V2, изстреляна през юни 1948 г. Не успява обаче да достигне открития Космос (ракетата достига едва на 63 км над Земята), не съумява и да оцелее. Липсата на фанфари и документация за живота му го правят невъзпетия герой на животинската космонавтика, твърдят от NASA.
Година след полета му Америка изпраща по пътя му неговия родственик –
макака Алберт II.



Той преминава 100-километровата граница на земната атмосфера и излиза в космическото пространство. Оцелява до височина 133 км. По-нататък не издържа в извънредните условия и умира по пътя обратно към Земята. След това американците изстрелват мишка и още няколко маймуни от „серията Алберт”.


По това време Съветският съюз наблюдава с голямо внимание животинските експерименти в американските ракети. В хода на космическата надпревара руските учени също изстрелват животни. Мишки, плъхове и зайци са пътниците с еднопосочен билет в първоначалните им тестове. Не след дълго,
през 1951 г., Дезик и Циган
стават първите кучета - суборбитални космонавти, и се връщат живи на Земята. Те са две от деветте опашати приятеля на човека, които СССР изстрелва в херметически затворени контейнери в носа на ракетите. Тези капсули по план трябва да се приземят с парашут, но в много от случаите не успяват и животните в тях загиват. Дезик лети и втори път, но полетът е неуспешен, едно от записващите данни устройства обаче оцелява.
Първото живо същество, което обикаля Земята в Космоса, е руското куче Лайка, същински герой в съветския свят по това време – а и десетилетия по-късно.
Лайка пътува в метален контейнер
на борда на „Спутник-2“.


Без чистокръвно потекло, буквално хваната от улицата и преминала сериозна тренировка, тя е изпратена от Земята през ноември 1957 г. Тъй като СССР няма технология за „обратен билет“, най-прочутото куче космонавт умира по време на полета, след като „Спутник-2“ изгаря в атмосферата. То е едно от тези, които прокарват пътя на първия космонавт Юрий Гагарин, полетял на 12 април 1961 г.


До днес повече от 60 кучета са пътували в Космоса.
Десетки експериментални животни през годините се губят и загиват, но изследователите са единодушни, че те са неизбежните жертви в полза на големия прогрес на човечеството по пътя му в изследването на световете отвъд неговата планета.


Много животни все пак успяват да оцелеят и влизат в историята на космонавтиката. Резус макакът Ейбъл и маймуната катерица Бейкър стават
първите маймуни, преживели полет в Космоса.
Те достигат височина от над 579 км на борда на американската модифицирана военна ракета „Юпитер“ през 1959 г. и се връщат невредими на Земята. За близо 9 минути – повече от половината полет, са в безтегловност.




С напредъка на науката целите стават все по-високи. На 31 януари 1961 г. шимпанзето Хам отпътува в капсула на програмата „Мъркюри” на борда на американската ракета „Редстоун”. То е тренирано да бута лостове, за да получи бананови пелети и да избегне електрически шокове. Неговият полет показва способността да се изпълняват задачи по време на полет. Хам преминава по почти същия суборбитален маршрут, по който три месеца по-късно поема първият американски астронавт Алън Шепърд.
Същата година Франция изпраща в Космоса три плъха, а след това и котарака Феликс.
Рекордът за най-дълъг космически престой
на животно е поставен от две руски кучета – Ветерок и Уголек, които през 1966 г. прекарват извън земната атмосфера повече от 22 дни на борда на „Космос 110“. Постижението им е надминато от хора астронавти чак през 1974 г.





Оттогава до днес богат набор от различни видове – от мухи и паяци до жаби – са включвани в космическите екипажи. Още преди половин век руснаците изпращат костенурка. Дори риба е пътувала в Космоса. Оказва се, че вид издръжлива северноамериканска риба може да продължи да плува в условия на микрогравитация. Учените вече знаят –
пчелите могат да правят мед и в безтегловност,
а мравуняците в ракетите следват обичайната си организация.




„Изумително, те се приспособяват толкова бързо”, казва Лаура Луис, член на комисията за грижа и третиране на животните към NASA. Тя обяснява, че само след 5 минути мишките започват да „летят” в пространството, в което са затворени на космическия кораб. После се пощят и се хранят съвсем спокойно, все едно са на земята. Лаура Луис подчертава, че животните не пътуват в Космоса много често. Все по-редки са възможностите за мисии, в които те са включени. Смятани са за „полезен биологичен товар”, който напоследък все повече натежава. Освен това учените правят всичко възможно изпратените в Космоса създания да оцелеят, за да могат да ги изследват, когато се върнат.
Здравето на животните космонавти
е от ключово значение. Когато се приберат и са добре, учените им се радват като на герои пътешественици.




Днес държавите разполагат с цялото царство на фауната и флората за изследванията си. В Космоса са изпращани вече медузи, паяци, амеби, хлебарки, гъби, растения, плесен, яйца на пъдпъдъци, тритони, семена и клетки.


Някои от тях все още попадат на първите страници на вестниците. Например бавноходките – микроскопични безгръбначни организми. От последните опити с тях стана ясно, че могат да издържат на условия, каквито има на Марс. Експериментите са част от усилията на хората да разберат дали човечеството може да пренесе живи организми на Червената планета и така да я засели със здрава земна флора и фауна.


Въпреки загубите животните, изпратени в Космоса, успяват да снабдят учените с невероятно количество информация. Опитите с тях са смятани за незаменими. Без ранното тестване на маймуни и кучета в американските и съветските програми би имало огромни загуби на човешки живот.
Невена Любенова



0 коментара:

Публикуване на коментар